Колкото и на пръв поглед невероятно да звучи, нашите деца биха могли да ни научат на много важни и ценни уроци, с което да се превърнат в истински житейски учители. Всички ние някога сме били деца, но с времето сме забравили много от нещата, които тогава са били важни за нас. Това е така, защото сме започнали да живеем според определени норми и стереотипи и сме се отдалечили от вътрешното си дете.
Ето на какво могат да ни нашите малчугани, стига да им дадем тази възможност:




Да се радваме на малките неща


С напредването на възрастта, доста от нас улисани в забързаното ежедневие и безкрайните задачи забравяме да оценим щастливите мигове и да им се насладим пълноценно. За това е важно да обръщаме внимание на реакциите на децата по повод малките радости в живота и да се опитаме за момент да се поставим на тяхно място и да погледнем света през техните очи. Да се радваме с тях на всичко, което ни заобикаля без да се впускаме в сложни размишления или притеснения за онова, което предстои . Трябва да се научим да живеем тук и сега поне за малко и да сме щастливи от проявата на всеки малък жест, положително събитие или ситуация, защото в тях се крият истинска любов, чистота и вдъхновение.



Да си позволим да мечтаем





Децата са винаги вдъхновени и увлечени в различни мечти. Едни мечтаят да станат космонавти, други да летят със самолети или да притежават машини на времето. Мечтите им дават възможност да бъдат свободни без да следват някакви определени рамки и правила и ги правят щастливи, защото ги водят там, където искат да бъдат. Присъщо за възрастните е след няколко неосъществени мечти да спрат да мечтаят погълнати от сивото ежедневие. Децата ни учат, че с непоколебима вяра и смелост много от мечтите могат да се превърнат в реалност.




Да показваме по-често емоции




Децата са искрени и не могат да крият емоциите си. Когато са тъжни, те плачат, когато са весели, се смеят от сърце. Чрез тези откровени емоции по показват на родителите си как се чувствам в момента без да боят от тяхната реакция. Понякога е нужно и възрастните да си позволят да бъдат по-емоционални за да допуснат до себе си хората и да споделят с тях преживяванията си, независимо дали да добро или лоши и това не бива да се счита за слабост, защото споделяйки емоциите ние се освобождаваме от тях.



Да потърсим помощ




Когато вашето дете изпитва затруднение да направи нещо, то иска помощ от някого и я получава. Колкото повече растем, толкова повече искаме да сме независими като се справяме с всичко сами и ние трудно да се обърнем към близките и приятелите си за помощ. Но истината е, че няма нищо лошо в това да помолим за помощ или да дадем такава, тъй като по този начин се ражда взаимно уважение и съпричастност.


Ако до момента не сте си давали възможност да се учите от вашето дете и сте били винаги в отсрещната позиция, време е за промяна.
Така не само ще изградите по-здрава емоционална връзка с вашия малчуган но и ще се научите да виждате през неговите очи и да го разбирате по-добре. И тогава и неговото детство и вашето родителство ще са щастливи и пълноценни.