Предимствата на дървени играчки са безброй-направени са от естествен материал, спомагат за запазването на околната среда, приятни са на допир, създават усещане на уют, стимулират творческото въображение, логиката и интелекта и са изключително важни за ранното развитие на детето. Замисляли ли сте се обаче какъв е техният произход?



Историята им ни връща цели хилядолетия назад във времето. Първият дървен пъзел е бил направен именно от дърво и негов създател е Джон Спилсбъри- картограф, който решил за залепи карта върху дървен, тънка дъска като е разреже на отделни парчета.



Жените от викторианската епоха пък били почитателки на онези дървени къщи, които много наподобявали на истинските. А най-ранните играчки, които някога са откривани от археолози отново били дървени.



Дървените играчки продължават да бъдат предпочитани в продължение на хиляди години. Към 1700 г. немските производители на играчки започват да изработват различни такива от дърво, за да ги продават и популяризират.



Търговците  пътуват из цяла Европа, за да ги предлагат на пазара като вземат предварителни поръчки за тях. Сред най-харесвани дървени играчки по онова време са куклите и различните видове животни, които с времето започват да се произвеждат с все повече детайли придобивайки по-реалистичен и красив вид.



През 19-ти век стават изключително популярни дървени миниатюри като къщи за кукли и театри  както и войници, изработени от дърво и с времето започват да се украсяват и оцветяват ръчно, в ярки цветове.



Една от първите идеи за създаване на образователна дървена играчка е на философът Джон Лок (1632-1704).



През 1693 г. той публикува „Някои мисли относно образованието“, която днес се счита за най-влиятелната британска книга за детството. Той смята, че децата не бива да бъдат възпрепятствани да играят и то посредством предмети. Така стартира популяризирането на плочките с гравирани букви по тях, чрез които децата да учат азбуката докато се забавляват. Той вярва, че тези дървени плочки биха стимулирали ранната грамотност по интересен и приятен начин.



През следващите векове няколко други европейски педагози разработват систематични начини за използване на играта в образователни програми, надграждайки принципите на дървените плочки.



През 1811 г. англо-ирландският писател, изобретател и политик Ричард Ловел Еджуърт (1744-1817) описва дървените плочки като „рационални играчки“, които могат да научат децата на принцпите на гравитацията и физиката, както и да им даде яснота във връзка с пространствените взаимоотношения.



След това през 1837 г. и Фридрих Фрьобел (1782-1852), немският педагог, най-известен като създател на детската градина, разработва своите „Froebel Gifts“ - набор от дървени игрални материали, предназначени за практическо обучение.




До края на Втората световна война в производствената индустрия са въведени редица нови химикали, включително  популярната термопластика.



Производството на дървени играчки започва да намалява, тъй като производителите залагат на по-евтини и по-модерни материали. Пластмасовите играчки стават по-лесно достъпни, но въпреки това дървените никога не излизат от мода и се превръщат в еталон за естетика, издръжливост, красота и творческа, интелектуална и образователна стойност.